Като малък си спомням че съм искал да бъда пожарникар, полицай, астронавт, около 10 реших че искам да стана патолог, обожавах медицината, но не знаех как ще се справим с чуждата болка, след това реших че искам да стана архитект, но и това не се случи, тогава един ден реших да си превърна хобито в професия.
От малък имам бегли спомени баща ми как копираше черно-бели изображения в банята, а след като замина ми останаха много негативи, които гледах и в началото не разбирах. на 8 реших че искам да снимам и документирам нещата, които се случват около мен и въпреки че през пубертета надделя хобито с музиката, аз бях човека който носеше сапунерката за да снима разходки, събития и неща. които му харесваха. сега от време на време ги споделям за да може хората да си припомнят какви сме били някога.
Още помня един топъл майски следобед, когато се замислих как да реша бъдещето си, защото колкото и да ме влечеше архитектурата, толкова ме влечеше и фотографията, но за първата, за да кандидатствам трябваше да карам матура по български език и литература, за което ми трябваше около година подготовка, а за втората можеше веднага да вляза платено обучение и реших да не си губя времето, подготвих се, кандидатствах и бях приет да следвам Художествена и приложна фотография в кинофакултета на Висшия институт по театрално изкуство (ВИТИЗ).
Катедрата по фотография бе създадена 3 години по рано от Проф. Румен Георгиев - Рум, и аз бях в четвъртия випуск, втори редовно обучение, като ми се падна за художествен ръководител Атанас Кънчев, тогава нов преподавател, сега пенсиониран доцент. Не се оплаквам но констатирам че беше труден човек, а най смешното за мен беше че докато аз се опитвах да се науча да изразявам себе си през медията на фотографията, то той изискваше от мен и състудентите ми да докажем академичните си знания, а и бяхме първият му випуск като преподавател.
И така въпреки многото снимки и кръжока по фотография от Българското училище в град Прага под ръководството на българският художник Румен Саздов, който запали пламъка в мен да творя и да снимам, аз завърших бакалавърската си степен през 1999 година във вече преименуваната Национална Академия за театрално и филмово изкуство, а защо следвах висшето си образование ще разкажа в следващата част.